Новата публика

08.10.2018 at 7:10 am 2 коментара

Нещо особено става с българската литература през последното десетилетие. Тя има читатели. Нямам предвид Вазов, Йовков и цялата останала учебно-задължителна книжнина, а новите заглавия – тези, които са излезли току-що, и ги четеш, защото искаш да следиш какво се пише у нас напоследък. Все повече наши автори се радват на насърчителен пазарен прием, сред книгите им тук-таме се срещат и буквални бестселъри. Аналогично повишено (ако не и по-голямо, предвид високите цени на книгите) е търсенето на актуални български заглавия в обществените библиотеки. Главните щабове на читателския инфо- и книгообмен – интернет-форумите и фейсбук-групите – също излъчват напоследък все по-ясен сигнал, че е някакси даже въпрос на добър тон да се интересуваш от съвременната ни литература.

Ситуацията е много нова, контрастът с миналото е голям. През социализма имаше редица култови заглавия, но те до едно бяха преводни; нашата литература носеше тогава, ако не печата на пропагандата, то поне белезите на самоцензурата и цензурата и видът й беше доста изтрит в очите на читателя. Промяната от 1989 г. докара още по-мощна вълна на интерес към преводната литература, най-вече към тази, която социализмът недолюбваше. От българската на повече внимание се радваха май само документалната и мемоарната. Според представителни проучвания между 1995 и 2005-6 г. интересът към родните романи и разкази бе ефимерен, дори ако прибавим към сметката Вазов и Йовков. Но сега нещата са видимо различни, защото имаме налице ново търсене на българска литература, реорганизация на търсенето й.

Не всички мислят така, обаче. Сума ти издатели се оплакват през последните години от маломерните тиражи, в които са принудени да издават „своите“ български автори. Немалко статии, бележки и „ревюта“, отбелязващи ниското качество, посредствената сивота на родната книжна продукция, са излезли от началото на десетилетието насам и продължават да излизат. Ако вярваме на тази обратна вълна (а си струва да й отдадем внимание, тя също си има своите факти, цифри и доводи), ще излезе, че всичко си е пак същото. Но как тогава да си обясним факта, че изд. „Хермес“ е продало вече няколко десетки хиляди бройки от романа на Георги Божинов „Калуна-каля“? Как да си обясним успешните издания и преиздания на изд. „Жанет 45“, сред които даже не всичко е проза, а има и поезия? Каква е тази тотална диспропорция на възгледите? Има ли две истини за българската литература? Да не би да имаме две български литератури?

Диспропорция има. Но не вътре в литературата, а по линията на общуването й с читателя. Накратко, българският писател не е толкова нов, колкото е нова публиката му. Той пише и се променя по свои вътрешни правила, специфични за традицията и за гилдията му; доскоро и публиката ни развиваше своя избор и вкус по аналогични пътища. Двете основни величини на литературната комуникация – писателят и читателят – са се развивали у нас десетилетия наред почти независимо една от друга, със слаб взаимен интерес: писателят е разчитал за творческото си просъществуване най-вече на държавна подкрепа, а читателят се е захласвал най-вече по западноевропейски или североамерикански четива. Сега за пръв път в историята ни поне от Втората световна война насам тези две величини напират да се съберат заедно, като по-активната от тях – рязко по-активната – е подчертано читателят.

„Новата“ публика е своеобразно и поради това противоречиво явление. Пълна е с ентусиазъм, но й липсва биография. И нищо чудно. До преди десетина години я нямаше, с малки изключения. Но най-важното обстоятелство, свързано с нея, е, че появата й не се дължи на литературни причини, т. е. на някакви родни шедьоври, които са сломили предразсъдъците на родния читател, а заради рязко новата ситуация, в която се оказаха поставени страната и родната литература. Накратко казано, новият ни читател не е следствие от изникването на някакъв нов писател. Обратно, писателят ни е следствие от читателя. Наличният вече интерес към новопоявилите се български заглавия окуражава издателите да издават повече от тях и да ги рекламират по-агресивно. В някои случаи издателите даже поръчват на писателите темата и формата. Общият резултат е, че писателите се окуражават и творчеството им расте, организира се и еволюира – засега все още не съвсем очевидно, но имаме основание да гледаме оптимистично на бъдещето.

Какви са причините за появата на тази „нова“ публика, доброволно центрирана в „българското“? Основните по моему са две. Първата е, че живеем все по-осезаемо в епоха, в която писането е основно средство за себеизразяване и общуване – социалните медии са жив пример за това. Добавъчно се увеличиха и възможностите за публикация на лично творчество, независимо къде, онлайн или на хартия. Тази тенденция, вярно, генерира купища художествена смет, особено сред множеството литературни групи и кръгове онлайн. Тя масовизира писането като практика, размива дистанцията между пишещи и четящи и в най-лошия си вариант създава кохорти от дилетанти, закоравели в споделеното си невежество и немощ. Но от нея произтича и една полза. Тя приучава хората към взаимно четене, към потребяване на актуална литература, към любопитство за възможностите на българското художествено слово. И в крайна сметка, каквито и демони да ражда, масовизацията на пишещите не се свежда до обикновен сън на разума, защото всъщност увеличава абсолютния брой на интересуващите се от родна художественост.

Другата причина. През 2007 г. България влезе в Евросъюза и официалният ни политически, икономически и културен обмен нарасна. Интегрирахме се сред други страни, някои от тях с традиционно висок престиж у нас, и започнахме да сравняваме постиженията си с техните, колкото и сравненията да не са в наша полза. Казано от по-историческа перспектива, промените в страната се ускориха, времето започна да тече по-бързо и настоящето ни стана доста по-интересно. Поспадна традиционното ни усещане за изолационистка обреченост, повиши се консумативната ни любознателност, настъпи даже известен подем в самоуважението ни. В рамките на този процес съвсем естествено се разгърна по-интензивно потребление на родна култура и се зароди по-откроен интерес към актуалната родна литература.

Поради липсата на място, нямам намерение да правя тук подробен анализ на новата публика. Ще спомена само няколко общи черти. Поради това, че се качи на литературния трамвай някак отведнъж, напоследък и в движение, тя няма натрупвания по темата. Няма знания в ретроспекция, няма представа какво да очаква, откъде докъде могат да се простират очакванията й, и е доста еклектична във вкусовете, търсенията и предпочитанията си. Като цяло е невежа. За избора си на четиво тя разчита преди всичко на рекламата по телевизията, на препоръки в социалните медии, на текста отзад на корицата. Това нейно естество я прави податлива на рекламна интервенция. Именно затова днес е много трудно да се каже чий литературен успех на какво се дължи – дали на откровено читателско харесване, или на настъпателна реклама. Тези неясноти, надявам се, ще се разсеят по естествен път в идните години.

(публ. във в. Сега, 28 юли т. г.)

 

Entry filed under: Uncategorized.

Анонс Поетът Бойко Ламбовски

2 коментара Add your own

  • 1. Петко Симеонов  |  14.10.2018 в 8:49 am

    Бих добавил три проблема – 1. обществената библиотека и 2.“лицензираното“ онлайн издателство. Книгите са скъпи, пазарът е малък, доходите ниски. Изходът е библиотеката и онлайн издателството. Темата е голяма, защото засяга държавния бюджет и чуждия опит… 3. Третото е оперативната критика. Да има в Мрежата (!) популярната рецензия от нарочен профил или страница. Но не бива да се използва за рекламни цели. Как да стане, трябва да се мисли, защото тук се добавя нов проблем – малка страна сме без много групи на литературни интереси. Лесно и бързо възникват доминантни властови групи. Едноглава държава сме.

    Отговор
    • 2. Владимир Трендафилов  |  14.10.2018 в 1:28 pm

      Така е, г-н Симеонов, едноглава държава сме. Във всеки случай, за да има критика и да не бъде тя разновидност на рекламата, трябва да има заделено пространство и гарантиран влог. Критиката е рожба на просветената необходимост, тя не може да бъде оставена на произвола на пазара.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed



%d блогъра харесват това: