Posts tagged ‘БСП’

Фактори на начеващия граждански манталитет

Подхващам пак мисълта си, че резултатите в току-що миналите избори са симптом за нещо ново в българското общество. А именно, за някакво гражданско настроение, макар и все още начеващо, несигурно. Хората гласуваха масово, над 60%, при това не просто за партия, а за начин на живот и конкретна уредба на околния им свят. ГЕРБ спечелиха, защото посрещнаха именно тези очаквания и предпочитания. Ако предизвикат разочарование през следващите четири години, избирателите им, естествено, ще се преориентират към други партии.

Това за мен е знаменателно явление. За първи път виждам българина толкова масово да гласува за настоящето си. Той е специалист по миналото. На досегашните избори главно за него е пускал бюлетината. Комунисти и с-ие гласуват за БСП, защото за нея са гласували бащите и дедите им, „сините“ гласуват носталгично за „синята идея“ от началото на 90-те, макар че никой не е в състояние да формулира точно „идеята“, „жълтите“ гласуват за царя, защото, като е бил съвсем малък, е изпълнявал функцията на цар. Разбира се, картината на мотивите във всеки един момент е далеч по-сложна, но в нея при всяко положение заема централно място чувството за принадлежност към някаква партия заместител на кръвната или духовна рода. Гласуваме преди всичко за тия, за които не можем да не гласуваме.

А и да не гледаме само партийните страсти и изборите. Дори извън тях, погледът на българина е вторачен главно назад. Докато в публичното пространство се вихрят надпревара, мошеничества, омрази, перчене, завист, грубост, основното доверие тече по отработени връзки – в семейството и между приятели. Подобен обект на доверие е и историята ни, особено в апологетична опаковка: славната зора на българското племе, славният монах с чутовната му „историйца“, славното време, когато Македония е била „наша“, славните герои от Възраждането, даже и „славният“ Батак, който днес продължава да служи като средство за тълкуване на взаимоотношенията с политическите съседи и другоетничните сънародници. Изобщо, не се занимаваме с непосредствения си свят. Българинът е показал досега, че е готов на всякакви компромиси с настоящето, стига никой да не му пипа миналото. На протест пред Народното събрание не се събират и 1000 души, ако не ги организира профсъюз, обаче по интернет-форумите се разгарят луди масови кавги, ечи героика, размахват се мечове и боздугани, веят се конски опашки. В подобен план, политиците ни са до един патриоти на думи, всички тачат свято националната история и държавните символи, но ако се запиташ с какво точно е допринесъл един или друг от тях за благосъстоянието на електората, въпросът е с повишена трудност.

Настоящето в България се оказва вечно принесено в жертва пред олтара на миналото. При това от нас самите, ежедневно. Като че ли живеем в един шизофреничен свят, в който ежедневието постоянно ни разделя и само миналото излъчва анонси, че може да ни спои. Но човек просто не живее с минало, освен ако не е напълно обезпечен или съвсем изпаднал. Младите няма как да направят кариера на база на това, което са били. Възрастните пък няма как да изхранят семейството си с исторически блянове и легенди.

На целия този фон юлските избори ми се сториха нещо изненадващо оптимистично. Явно текат споечни движения в нашето общество. Има някакво манталитетно съзряване. Има трезв поглед към днешния ден. Ами радвам се и стискам палци.

15.07.2009 at 4:48 pm 1 Коментар

На сутринта след изборите

Както и да си го мисля, вчера беше голям ден. За пръв път виждам българското общество да постигне такъв забележителен консенсус в един граждански вот. Повтарям, граждански. А не партиен. „Герб“ победиха не заради способността на партийната им централа да култивира масов фанатизъм, а защото успяха да съсредоточат в себе си надеждите на обществото за промяна към по-добро, за повече справедливост, за зачитане на законите и нетърпимост към корупцията. Изведнъж вчерашната дата израсна пред очите ни като рожденият ден на българското гражданско общество. То гласува преобладаващо не за пристрастията си, не за частните си истини, желания и амбиции, а за споделени ценности. С една дума, роди се! Дано да оцелее и да порасне!

Кои загубиха в тазгодишните избори? Това ясно. По-интересен е въпросът, кое загуби? Загуби играта без правила. Загуби откровената лъжа, която високомерно хвърляше прах в очите на част от хората. А с друга част от хората същата тази лъжа полугласно се опитваше да се спазари.

Честно казано, въпреки разочарованието си през 2005 г., когато БСП взеха кормилото на страната, не съм мислил ни за момент, че те ще си позволят такова гадно управление в следващите четири години. Преядоха с власт. Всички важни институции бяха техни, както и огромната част от по-маловажните. Вместо да използват тази власт за общото благо, каквото е предназначението на властта в днешно демократично време, те я приватизираха за частно ползване от съпартийци и съмишленици. Сътвориха корупция, равна само на собствените им амбиции за лично и колективно облагодетелстване. Провалиха шансовете ни за бързо икономическо скачване с останалите членки на Евросъюза в самото навечерие на глобалната криза. В сферата на културата и изкуството започнаха да си раздават ордени и медали почти само помежду си.

Това преяждане с власт беше много глупаво. Те го постигнаха, защото го искаха. Но именно това показва колко са изостанали манталитетно и информативно, и от какъв недостиг на интелект страдат кадрите им. При демокрация никой няма интерес да държи цялата власт, защото, каквато и гафова ситуация да се случи, все той ще е отговорен. Няма кой друг. Елементарна логика, но явно непостижима за ума на някои.

Аз наистина мисля, че при тях интелектът е кът. Те не са нормална партия, а кланова. При тях най-голямо значение има кой от какъв комунистически род е, след това е важна лоялността му към партията и едва накрая, ако другото е налице, може да бъде отчетено какви качества има. Това означава, че те сами задръстват пътя на вътрешното си обновление и развитие. Да оставим настрана факта, че тая тяхна аристокрация се състои главно от селски родове, в които дядото е бил партизанин преди 1944 г. или пък прадядото е участвал в Септемврийското въстание от 1923 г. Това са произвели те – една охранена селска аристокрация. Но основният дефект е, че при тях младите попълнения не могат да направят кариера на база на инициатива и способности, а само на база на някакъв си произход.

Един друг техен дефект е също така страшен. Тия хора не могат да печелят пари. Ако можеха, щяхме да сме значително по-добре икономически, въпреки кражбите. А те са некадърници в бизнеса. Свикнали са само да точат пари от държавата. За тях думата „бизнес“ не означава дейност в ситуация на свободен пазар. Означава някаква форма на партиен слугинаж с резултантни икономически привилегии.

Това е една ужасно изостанала партия, не преживяла остатъците от феодализма в манталитета си. В нея са заложени жаждите на предците им селяни и тук-таме работници, които са гледали луксозните витрини и скъпо облечените минувачи по улиците и са им текли лигите от мераци по консумация. После са се опитали да си изградят свое подобие на аристократичен рай. Обаче в други условия, и това им е грешката при изчисленията.

Толкова се самозабравиха „комунистите“, особено след корупционните гафове спрямо Брюксел, че започнаха да ни лъжат по медиите директно в лицето. Ние виждаме застой по всички етажи на обществото, те ни разправят за огромни успехи и благоденствие. Ние виждаме корупция и феодализъм, те ни разправят за честност и почтеност. И нещо повече. Купиха основните масмедии и ги накараха да ни досаждат с цялата тази пропагандна помия. Канал 1 на БНТ се превърна в предизборен щаб на Сергей Станишев и пиар-трибуна на президента Първанов. Другите тв програми с национално покритие не бяха рязко по-различни. Вестниците отделно. През последните няколко години в. „Труд“ системно служи на президента и потупва благосклонно по рамото Ахмед Доган. В. „24 часа“ прави службашки движения в близка сфера, с малко по-изявени симпатии към СДС и ДСБ, без да изключваме споменатите досега. В. „Класа“, „Поглед“, „Монитор“ и „Уикенд“ „почервеняха“ буквално пред очите ни и в резултат на това гражданските им послания се свиха до пълно изчезване. Подобно развитие изживяха „Телеграф“ и „Политика“. Изобщо, пътят на милионите на Ирена Кръстева и някои нейни съребреници беше път и на видима политико-партийна преориентация на медийното пространство.

Това пак беше гаф. Медиите започнаха да повтарят все едни и същи работи, поради което, вместо да манипулират успешно публиката, влиянието им се стесни до минимум – да не кажа „до нула“. Хората просто престанаха да им вярват. Това купените медии, а и купувачите им, май не го разбраха. Те не усетиха съпротива срещу пропагандата си, но го изтълкуваха като успех, сякаш са си свършили тарикатската работа безукорно и са пратили народа да лапа мухи в девета глуха. Много лошо е да подценяваш народа. Обикновено след това съжаляваш горко, но вече е късно.

Оставям най-важното обобщение за най-накрая. В тия избори българинът показа, че иска да живее в един почтен свят, където се спазват законите, а не в една феодална провинция, където всичко зависи от това, кого познаваш и кому служиш или се подмазваш. Казано с други думи, българинът вече преобладаващо е гражданин. Българинът предпочита да живее не в света на устната договорка, а в света на писмения регламент – законите, конституцията. Това, че досегашните управници се оказаха манталитетно изостанали спрямо масовото население, се обърна в крайна сметка срещу тях самите.

06.07.2009 at 9:53 am 11 коментара